Антони Дончев: Музикантът трябва да е искрен |
Пианист, композитор, учител и диригент на Биг бенда на Българското национално радио. Съосновател на формация „ Акустична версия “, притежател на редица награди за театрална и кино музика. Името на Антони Дончев се свързва с едни от най-престижните изяви на българския джаз и най-успешните планове със световноизвестни музиканти през последните години. Антони Дончев ще е посетител и на Plovdiv Jazz Fest. Заедно с Христо Йоцов ще се качат на една сцена освен за общия си концерт, само че и за удостояването им с Награда за повсеместен принос в джаза.
Разговаряме с Антони Дончев в навечерието на хубавото събитие.
Казвате, че джазът Ви е съпътствал от напълно дребен и сте били положително дете. Може ли да се припише и на джаза положителното Ви образование?
Това е необикновен въпрос. Джазът в действителност ме е съпътствал овреме, тъй че може да се каже, че е оказал въздействие на възпитанието ми.
Заспивали сте с хубавата музика, която Вашият татко е пускал всяка вечер
И съм се събуждал също по този начин.
А през днешния ден по какъв начин се събуждате?
Признавам, че доста рядко се разсънвам и си пущам музика. Опитвам оптимално да съм по-далече от музиката, знаейки, че целият ми ден ще премине с нея.
Успявате ли да извадите мелодиите от главата си?
Не е допустимо. Имам вечери, в които задрямвам с някаква мелодия и се разсънвам с безусловно същата.
Наследена ли е любовта Ви и към театралната музика?
Израснал съм в театъра, около работата на татко ми, и се занимавам с театрална музика още от студентските си години. Имам над 50 постановки и това е нещо, което ми е доста близко и считам да продължа да го върша.
В „ Капитална неточност “ свирите онлайн на театралната сцена. Колко по-различно е чувството от концертната сцена?
Това също не ми е непознато. Правили сме го с „ Ла страда “ в паметната режисура „ Мармалад “, която пълнеше залите на всяко зрелище. Има разлика, несъмнено. По време на концерт само водеща е музиката, до момента в който в театъра тя е подчинена на драматургията, на текста и е подвластна от доста фактори.
Определят Ви като стожер на българския джаз
Не знам кой ме дефинира, само че аз не се чувствам по този начин. Опитвам се да върша това, което е най-близко до мен. Опитвам се да вникна в душата си и се оставям тя да ме води. Според мен това е най-важното за всеки музикант – да не бяга от себе си, да е откровен, да не се поддава на моментни, било то комерсиални или фешън, въздействия. Само, когато човек е същински, музиката му би могла да вълнува другите.
Има ли фалш в джаза?
Има доста умели спекуланти с джаза, само че те са краткотрайни музиканти. Хората усещат фалша.
Все по-чести са компромисите с музиката в последно време. Как ги преживявате?
Много мъчително ги претърпявам. Решил съм да имам една непримирима позиция и да си споделям това, което не ми харесва. И считам, че по този начин би трябвало да бъде. Задържането на несъгласията единствено в себе си няма да докара до огромно развиване.
Да съхраните престижа и в същото време да обновите и подмладите лика на Биг бенда на Българското национално радио - за какво се заехте с тази извънредно тежка задача?
Захванах с тази в действителност нелека задача, тъй като съгласно мен този оркестър би имал смисъл единствено от едно такова битие. Съществуване, което е обърнато към 21 век, към живота – подобен, какъвто е сега. И музика, която заслужава да бъде правена, която има смисъл и дава нещо на хората, възпитава ги, прави ги по-добри. За младите музиканти това също е изключително значимо, тъй като им дава една същинска вероятност и веднъж, който заслужава да бъде извървян.
Тази пандемична година по какъв начин промени хората на изкуството и самото изкуство?
Много тежък и мъчителен въпрос. За страдание, в този момент виждаме единствено повърхността, занапред ще разбираме какви са измененията. Мисля, че по-тежките проблеми ще са тези, които не виждаме сега. Не се ангажирам да предричам какви биха били, само че се надявам, че по-голяма част от музикантите ще имат сили да ги преодолеят.
Успяхме ли да разберем какъв брой доста не можем без изкуство?
Дано сме го осъзнали. Рано или късно всеки го осъзнава. Образованието и изкуството са в директна връзка с развиването на всяко общество. Човечеството не може да остане без това, което го е съпътствало през цялото му битие.
Затова и джазът в Пловдив ще звучи и тази година.
Много се надявам и с изключение на огромна признателност, бих желал да вдъхна доста кураж и мощ на хората, които при тези сложни условия съумяват да поддържат някаква искрица. Тя е извънредно нужна за нас - музикантите, само че най-много тя е нужна за публиката.
По време на фестивала, дружно с Христо Йоцов ще бъдете удостоени с Награда за повсеместен принос. Какво ви носи тази премия?
Чувствам се горделив и благодарен и е хубаво, че някой вижда това, което вършим с Христо. Не знам да има човек, който не обича награди.
Двамата имате и други мотиви за шерване - " Акустична версия " тази година навършва 35 години от основаването си. Освен другарство и професионализъм, кое е това, което ви свързва толкоз време дружно.
Лесно е, когато човек работи със съидейници, с които гледа в същата посока. Няма безусловно никаква разлика от първата ни среща с Христо до последната. Интересът ни към музиката постоянно е същият.
Концертът на Антони Дончев и Христо Йоцов е на 6 ноември, от 21:00 часа, в Градски Дом на Културата " Борис Христов ", Пловдив, при всички противоепидемични ограничения. Билети.
Разговаряме с Антони Дончев в навечерието на хубавото събитие.
Казвате, че джазът Ви е съпътствал от напълно дребен и сте били положително дете. Може ли да се припише и на джаза положителното Ви образование?
Това е необикновен въпрос. Джазът в действителност ме е съпътствал овреме, тъй че може да се каже, че е оказал въздействие на възпитанието ми.
Заспивали сте с хубавата музика, която Вашият татко е пускал всяка вечер
И съм се събуждал също по този начин.
А през днешния ден по какъв начин се събуждате?
Признавам, че доста рядко се разсънвам и си пущам музика. Опитвам оптимално да съм по-далече от музиката, знаейки, че целият ми ден ще премине с нея.
Успявате ли да извадите мелодиите от главата си?
Не е допустимо. Имам вечери, в които задрямвам с някаква мелодия и се разсънвам с безусловно същата.
Наследена ли е любовта Ви и към театралната музика?
Израснал съм в театъра, около работата на татко ми, и се занимавам с театрална музика още от студентските си години. Имам над 50 постановки и това е нещо, което ми е доста близко и считам да продължа да го върша.
В „ Капитална неточност “ свирите онлайн на театралната сцена. Колко по-различно е чувството от концертната сцена?
Това също не ми е непознато. Правили сме го с „ Ла страда “ в паметната режисура „ Мармалад “, която пълнеше залите на всяко зрелище. Има разлика, несъмнено. По време на концерт само водеща е музиката, до момента в който в театъра тя е подчинена на драматургията, на текста и е подвластна от доста фактори.
Определят Ви като стожер на българския джаз
Не знам кой ме дефинира, само че аз не се чувствам по този начин. Опитвам се да върша това, което е най-близко до мен. Опитвам се да вникна в душата си и се оставям тя да ме води. Според мен това е най-важното за всеки музикант – да не бяга от себе си, да е откровен, да не се поддава на моментни, било то комерсиални или фешън, въздействия. Само, когато човек е същински, музиката му би могла да вълнува другите.
Има ли фалш в джаза?
Има доста умели спекуланти с джаза, само че те са краткотрайни музиканти. Хората усещат фалша.
Все по-чести са компромисите с музиката в последно време. Как ги преживявате?
Много мъчително ги претърпявам. Решил съм да имам една непримирима позиция и да си споделям това, което не ми харесва. И считам, че по този начин би трябвало да бъде. Задържането на несъгласията единствено в себе си няма да докара до огромно развиване.
Да съхраните престижа и в същото време да обновите и подмладите лика на Биг бенда на Българското национално радио - за какво се заехте с тази извънредно тежка задача?
Захванах с тази в действителност нелека задача, тъй като съгласно мен този оркестър би имал смисъл единствено от едно такова битие. Съществуване, което е обърнато към 21 век, към живота – подобен, какъвто е сега. И музика, която заслужава да бъде правена, която има смисъл и дава нещо на хората, възпитава ги, прави ги по-добри. За младите музиканти това също е изключително значимо, тъй като им дава една същинска вероятност и веднъж, който заслужава да бъде извървян.
Тази пандемична година по какъв начин промени хората на изкуството и самото изкуство?
Много тежък и мъчителен въпрос. За страдание, в този момент виждаме единствено повърхността, занапред ще разбираме какви са измененията. Мисля, че по-тежките проблеми ще са тези, които не виждаме сега. Не се ангажирам да предричам какви биха били, само че се надявам, че по-голяма част от музикантите ще имат сили да ги преодолеят.
Успяхме ли да разберем какъв брой доста не можем без изкуство?
Дано сме го осъзнали. Рано или късно всеки го осъзнава. Образованието и изкуството са в директна връзка с развиването на всяко общество. Човечеството не може да остане без това, което го е съпътствало през цялото му битие.
Затова и джазът в Пловдив ще звучи и тази година.
Много се надявам и с изключение на огромна признателност, бих желал да вдъхна доста кураж и мощ на хората, които при тези сложни условия съумяват да поддържат някаква искрица. Тя е извънредно нужна за нас - музикантите, само че най-много тя е нужна за публиката.
По време на фестивала, дружно с Христо Йоцов ще бъдете удостоени с Награда за повсеместен принос. Какво ви носи тази премия?
Чувствам се горделив и благодарен и е хубаво, че някой вижда това, което вършим с Христо. Не знам да има човек, който не обича награди.
Двамата имате и други мотиви за шерване - " Акустична версия " тази година навършва 35 години от основаването си. Освен другарство и професионализъм, кое е това, което ви свързва толкоз време дружно.
Лесно е, когато човек работи със съидейници, с които гледа в същата посока. Няма безусловно никаква разлика от първата ни среща с Христо до последната. Интересът ни към музиката постоянно е същият.
Концертът на Антони Дончев и Христо Йоцов е на 6 ноември, от 21:00 часа, в Градски Дом на Културата " Борис Христов ", Пловдив, при всички противоепидемични ограничения. Билети.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ